Здравей Българио!

Приятно ми е!

Искам да кажа няколко неща които мисля и знам ,че дълбоко във вас и Вие мислите същото , ако пък не здраве да е, може просто да подминете това .

Така.

Аз съм вас съгражданин или съселянин.

Няколко неща забелязвам в днешното време и едно от тях е единството.Знам че всички сме задружни и че си помагаме. Никога не гледаме кесията на другия.

Ще кажете.


Така е!


Истината е такава, това сме ние , а не както се е наложило от някъде другате, че сме завистливи , но ние сме забравили.

Забравили сме какво са ни учили старите хора.

И то е помагай.

Нали знаете приказката за едно време...

„ Ааа ние какво сме градили , само с приятели сме построили, задружни , ние помагаме  и те на нас”

В последно време цялата истина беше заменена от друго деградивно мислене което ни раздели.

Каква е целта може само да гадаеме , но извода е за момента , че не си помагаме.
Забравихме за местата от който тръгнахме , тези места който ни носят най- голямо спокойствие.

Родната къща.

Усмивката на стареца и бабата , който плачат от радост когато ни видят.

Даващи каквото имат , защото така е прието от старите традиции.

Но нека да продължим напред.

 В момента имаме уникална възможност всеки един от нас, който желае да изгради света който иска.
Силата се държи точно в теб.
Да, чу ме добре в теб!
Искам  да си зададете въпроса и да мислите, но не да се замислите , а да мислите с цел намиране на решение.

Въпроса – „Какво мога да направя аз, днес в този ден , за да е полезно и за другите хора , за държавата ни и за мен ?”
Ще кажете „От толкова години никой не е намерил решението, аз ли ще го намеря” но истината е точно в една дума която изпускаме всички и поради която всеки ден живеем живота който не ни харесва и това е решение!
Трябва да се вземате решения и да се действате.
Единствения изход от лабиринта е действието , трябва да се придвижим , за да намерим изхода.